Lily and Her Special Melody

Имало едно време малко момиче на име Лили, което живеело в малък, весел град. Лили обичала да играе с приятелите си, да чете книжки и да рисува красиви картини. Но имала нещо специално, което я правело различна – тя имала своя собствена „мелодия“. Тази мелодия не била песен, която Лили пяла, а звуци и движения, които тялото ѝ правело само. Понякога тя издавала малки звуци, като „ик-ик!“, или поклащала главата си като птичка. Лили не можела да спре мелодията си, дори когато много искала.

В началото Лили се притеснявала, че приятелите ѝ няма да я разбират. Някои от тях се смеели или я гледали странно. Лили се чувствала тъжна и често се криела зад дърветата на училищния двор, за да не я забележат. Един ден учителката ѝ, госпожа Маринoва, забелязала това и решила да помогне. Тя събрала всички деца в класа и им разказала една важна тайна.

– Знаете ли, че всеки от нас има нещо, което го прави специален? Някои могат да тичат бързо като вятъра, други рисуват като истински художници. А Лили има своя собствена мелодия – тя е уникална, защото тялото ѝ създава звуци и движения, които никой друг не може да направи. Децата били заинтригувани и започнали да задават въпроси. Госпожа Марина обяснила, че Лили не може да контролира мелодията си, точно както вятърът не може да спре да духа или реката – да тече. – Най-хубавото, което можем да направим, е да я подкрепяме и да ѝ покажем, че е част от нашия весел клас – казала тя. Тогава едно момче, Петьо, предложило: – Ами ако създадем истинска песен с Лили?

На следващия ден децата донесли различни инструменти – барабанчета, тромпети, дори тенджери и лъжици. Когато Лили започвала своята мелодия, те добавяли към нея звуци – удари на барабани, звън от триъгълници, тропане с крака. Така създали най-веселата и необикновена песен в целия град! От този ден нататък Лили вече не се притеснявала от своята мелодия. Тя знаела, че е обичана и приета такава, каквато е. А приятелите ѝ разбрали, че различията правят света по-красив и интересен. И така, Лили и нейната специална мелодия продължили да звучат – не само в класната стая, но и в сърцата на всички около нея.